Постинг
10.10.2008 22:15 -
Нещастник /2002 г./
Какъв е смисълът на съществуванието, ако ще съществуваме сами? Та нали уж “отгоре” са ни направили по двама!? Разделението означава слабост, нищета. Идва денят в който всеки трябва да направи избора за собствения си живот. Дали иска да живее даден отрязък от него или целия с конкретна личност. Аз нямах тази възможност. Момичето, което от известно осъзнавах, че обичам, дори не подозираше това. Дори да не бях сигурен какво ще реши, предвкусвах го. Но не я обвинявам, не напротив. Би било ужасно егоистично да го правя. В крайна сметка какво мога да и предложа аз?
Защо, по дяволите, животът е низ от постоянни лишения?! Вечно трябва да се лишаваме от нещо за да получим друго. Дали да сме щастливи или да живеем охолно? Класическа любовна трагедия, ще кажете. Щом така го виждате. Аз бих го нарекъл по-скоро реалност. Една отвратителна, тежка реалност.
Седя, пуша и размишлявам. Какво не бих дал, за да се върне съществото, което обичам? В случай, че имаше дявол, желаещ душата ми, то дано да дойде бързо, защото времето изтичаше. Само седмица й оставаше за размисъл.
Колко ли идентични на моя случай има в историята на човечеството, откакто Адам за първи път бе зърнал Ева? Там в РАЯ, където нищо не би могло да се обърка? Глупости. Цялата библия не е нищо друго, освен една подигравка с мисленето. Вярвайте и Христос ще ви помогне. Та религията е просто власт над съзнанията на обикновените хора.
Празнотата ме поглъща с всеки изминал миг. Не мога да контролирам поведението си, искам да направя нещо, но… Чувствах, че съвсем скоро ще полудея.
А тя, как ли се чувстваше горката тя? Де да можех да съм до нея в този момент. Ужасно е да знаеш, че ако имаш шанса би могъл да промениш нещо, но да го нямаш!
Не очаквам да ви накарам да промените мирогледа си за любовта, света, религията или каквото и да било. Та кой съм аз? Ако бях художник, сигурно щях да нарисувам внушителна картина, говореща сама за реалността, която преживявам. Ако бях композитор можех да напиша вълшебна мелодия, разказваща на всеки, който я чуе, за мрачните чувства стаени в душата ми. Ако бях добър писател, сигурно щяхте да обърнете повече внимание на това което говоря. Но не, не съм. Аз съм просто човек, споделящ най-съкровените си мисли с непознати. Нещастник.
Седя, пуша и размишлявам. Какво не бих дал, за да се върне съществото, което обичам? В случай, че имаше дявол, желаещ душата ми, то дано да дойде бързо, защото времето изтичаше. Само седмица й оставаше за размисъл.
Колко ли идентични на моя случай има в историята на човечеството, откакто Адам за първи път бе зърнал Ева? Там в РАЯ, където нищо не би могло да се обърка? Глупости. Цялата библия не е нищо друго, освен една подигравка с мисленето. Вярвайте и Христос ще ви помогне. Та религията е просто власт над съзнанията на обикновените хора.
Празнотата ме поглъща с всеки изминал миг. Не мога да контролирам поведението си, искам да направя нещо, но… Чувствах, че съвсем скоро ще полудея.
А тя, как ли се чувстваше горката тя? Де да можех да съм до нея в този момент. Ужасно е да знаеш, че ако имаш шанса би могъл да промениш нещо, но да го нямаш!
Не очаквам да ви накарам да промените мирогледа си за любовта, света, религията или каквото и да било. Та кой съм аз? Ако бях художник, сигурно щях да нарисувам внушителна картина, говореща сама за реалността, която преживявам. Ако бях композитор можех да напиша вълшебна мелодия, разказваща на всеки, който я чуе, за мрачните чувства стаени в душата ми. Ако бях добър писател, сигурно щяхте да обърнете повече внимание на това което говоря. Но не, не съм. Аз съм просто човек, споделящ най-съкровените си мисли с непознати. Нещастник.
