Една модерна сутрин, в една модерна страна, един модерен принц се събудил в модерното си водно легло с хидромасажор и решил, че бидейки принц той трябва да убие поне една ламя през живота си.
Но кога да извърши този акт на смелост? Как да смести бедната и нищо неподозираща ламя в и без това претъпкания си график? Пратил да извикат при него шепа министри и съветници, които да му помогнат в реализирането на прищявката. Не след дълго всички започнали да се надпреварват в идеите си:
- Ваше височество, отменете обичайната си игра на голф в събота. – предложил някой.
- Не, това не е възможно. Тази събота играя с принца на Монако, обещал съм му да ме победи, за да си оправи настроението, въпреки че той вече едва държи стика. – натъжил се принца.
- Тогава откажете срещата с Мохамед Ал Файед в петък. – казал втори.
- И това не става – ще ходим на пазар в “Харъдс” – почти проплакал принцът.
След три часово заседание принцът все пак намерил пролука във програмата си между разходката с яхта със своята приятелка и подписването на договор за доставките на нефт за следващото полугодие с Обединените арабски емирства.
Оставало само да намери ламя, годна за целите му. Първият министър му донесъл списък на няколко десетки лами, свободни по това време на годината. Принцът го прегледал и избрал най-близо живеещата до двореца. Сдобил се и с последния крясък на модата при тежките хладните оръжия, меч изработен специално за него от Золинген, с доживотна гаранция против ръжда (включително и при потапяне в кръв). В уречения ден метнал всичко в колата си и отпрашил към предградията. Колко е пътувал, какво е преживял, тази история няма за цел да разкаже, но в крайна сметка стигнал до целта си.
Пред него се разкрила необичайна гледка. Входа на пещерата бил окичен с коледни лампички и напомнял малко за огледало в гримьорна на Бродуей. Над него бил разположен неонов надпис на който пишело “Влез” и “Не влизай”. В момента светел само “Не влизай”. Отстрани имало и няколко оглозгани човешки скелета сметени прилежно на купчина, с табела стърчаща от купчината на която пишело “Те не обърнаха внимание на надписа!”.
Младият принц застанал пред пещерата на ламята и се развикал с металическия глас на своя мегафон:
- Излез ламю и се бии, дойде и твоят час!
Тъй като не последвал отговор, добавил отегчено:
- Ако обичаш побързай, че след един час имам делова среща в двореца.
Не след дълго се дотътрила из дебрите на своята пещера страшната ламя. Тя била толкова голяма, толкова страшна и толкова грозна, че на младия принц му се приискало да бе взел калашника на баща си, стария цар.
- Кой нещастен смъртен смее да ме буди от разкрасителния ми сън? – разкрещяла се ламята. – Ти ли, нищожество такова, нарушаваш моето спокойствие? – забелязала накрая младия принц.
- Тук съм за да те убия, адска твар такава! Няма да умра спокоен ако твоята глава не украсява стената в хола ми! – извикал в отговор принцът.
Ламята се разлютила, избълвала няколко кълбета дим през лявата си ноздра в атмосферата и се нахвърлила върху принца. Той вдигнал ръка и… точно в този сюблимен момент му звъннал мобилния телефон. Ламята погледнала очудено и едовременно глупаво, дори леко се засегнала, но седнала на задните си крака, за да изчака разговора.
- Ало, да?...Да, кажи… - принцът прибрал меча си и закрачил наоколо – Да бе, тука съм при ламята…да…дойдох да я убия. Не, няма страшно...да бе да! Наистина ли е толкова спешно?...Ох, добре..добре, тръгвам след малко. Айде..
Ламята обаче членувала в синдикатите и въобще не била вчерашна. Веднага разбрала накъде отиват нещата и сменила тона:
- Принце, аз таковата…случайно да си към града? – казала тя леко сконфузено.
- Да, налага се да се върна, за да оправя едни офшорни сметки. – принцът вече прибирал наметалото си на задната седалка.
- Тогава, хм..Удобно ли ще е да ме хвърлиш до центъра с твоята кола? Нещо ме мързи да летя в тая жега, а искам да мина по магазините…
Принцът бил пич и се съгласил да качи ламята, при условие че няма да му изгори тапицерията с огнената стихия в ноздрите си.
Двамата се качили, пуснали си климатика и потеглили по дългия път към града.

Изводът, мили деца, е че в днешно време и една ламя не можеш да убиеш без ловен билет.

добре дошъл, непременно да напишеш продължение.

Mnogo dobro :) Pozdravlenia!

Mnogo dobro :) Pozdravlenia!